Анна Багряна е украинска поетеса, писателка, драматург и преводач, която живее в България от 2009 г. Благодарение на партньорството ни с Мулти Култи Колектив и кампанията Мигранти с таланти, имах удоволствието да интервюирам Анна и да поговорим за нейния живот и нейната впечатляваща кариера.

Здравейте Анна, моля представете се. От къде сте, какво работите, и от кога живеете в България?

Аз съм от Украйна, от град Киев. Писателка и преводачка съм. В България живея от 2009 година, когато се омъжих за българският писател Димитър Христов.

Кога и как започнахте да пишете? Тоест, какво ви предизвика да вдигнете молива преди години?

Много обичах да чета и да пиша още от детските си години. Първите си стихотворения написах, когато бях в първи клас.  Тогава живеехме в малко градче наречено Борова, на 50 км от Киев, почти в гората. Може би именно тази хубава природа ме вдъхнови да пиша или по-точно – да гледам околния свят през образи, изразени в думи. Сериозно реших да се занимавам  с литература  когато станах студентка в Киевски Национален университет „Тарас Шевченко”,  където през 2004 г. завърших украинска филология.

Вие пишете романи, поезия, пиеси и книги за деца. Каква е връзката между всички ваши произведения?

Започнах като поетеса и понякога си мисля, че даже в романите и пиесите преди всичко продължавам да бъда поетеса. Разнообразието на жанрове не ми пречи, даже обратно – дава ми повече възможности да се изразя. Това, което не можеш да кажеш в проза, можеш да кажеш в едно стихотворение и обратно. А пък драматургията за мен е особен жанр, защото в една пиеса винаги има и проза, и поезия, и игра, и пространство за въображение. Освен това пиша и книги за деца и това е особено предизвикателство за мен.

Как се промениха вашите книги и стихове от както живеете в България?

Може би повече започнах да пиша за живота на украинците извън Украйна, за тъгата и носталгията към всичко родно. Появиха се повече философски неща. Също така започнах да превеждам от български – и класици, и съвременни автори.

Как се промени живота Ви от както започна войната миналата година?

Войната промени живота на повечето украинци, даже на тези, които не живееха в Украйна, а бяха част от украинската диаспора по света, като мен. Защото и на нас се наложи да се занимаваме с това, с което не се занимавахме преди. Например, аз започнах да помагам на украинските бежанци да се адаптират по-бързо и по-безболезнено на новото си място и да се интегрират в българското общество. През лятото на 2022 г. заедно с Фондация „За Доброто” направихме летен лагер за деца и женски клуб, организирахме курсове по български език. От януари 2023 година вече не работя във Фондацията, но продължавам да помагам на моите сънародници като доброволка. Имам собствен Арт-клуб, който провежда работилнички, литературни и културни срещи, екскурзии, интересни разходки из София. Много добре работим с нашите приятели от организация „Мулти-Култи”, те правят много интересни културни и кулинарни събития за украинските бежанци.

Последно, как можем да помогнем на бежанците, избрали България за свой нов дом, да се интегрират по-лесно?

Хуманитарната и психологическа помощ е важна, но все пак по-важна тя беше в началото, в първите месеци на войната, когато хората наистина имаха нужда от неща от първа необходимост и от подкрепа. Познавам много украинци, които не издържаха и се върнаха в Украйна, заедно с децата си. Защото там са техните мъже и бащи, там са домовете им. Но за съжаление, има много хора, които няма къде да се върнат – къщите им са разрушени или градовете им са окупирани. Затова трябва да им се помогне да се интегрират колкото може по-бързо и по-лесно в българското общество – да научат български език, да си намерят работа, интересни занимания, нови приятели. Те трябва да усещат подкрепата на българите и доброто отношение към тях. Това е много важно за интеграцията в чужда държава.